С романa си "Миналото зад гърба" (издателство PubMe, поредица "Писателите от съседната врата", 2025), Стефано Касели (Stefano Caselli) създава психологически трилър, в който настоящето и миналото се преплитат в мрачна и интензивна разследваща история. В интервюто с автора той споделя как изгражда персонажите си и как те му помагат да разкаже своите истории. За него процесът на създаване на героите е подобен на срещата с нови хора, като той се опитва да разбере техните интереси и минало, за да ги опознае по-добре.

Касели разкрива, че инспекторът Марко Фосати (Marco Fossati) споделя с него някои страсти, като дегустация на занаятчийски бири и баскетбол, и двамата избягват шумните места. Той подчертава, че средата, в която се развива действието, играе активна роля в историята. Например, мъгливата атмосфера в първия роман и задушаващата горещина във втория, влияят на поведението на героите. След загубата на Далия (Dalia), заведение, наречено Sandman, става още по-значимо за Фосати, тъй като там той усеща присъствието на приятелката си и създава условия за вътрешен диалог с нея.

Фосати е запален по музиката, а неговите музикални предпочитания се разширяват благодарение на влиянието на две жени в живота му - дъщеря му Джулия (Giulia) и Далия. Той слуша музика, когато иска да се концентрира или да се справи с лошо настроение, като предпочита меланхолични парчета, които го тласкат по-дълбоко в размислите му. Касели също споделя, че е любител на музиката и се опитва да включва музикални референции в своите истории, за да отрази емоционалното състояние на героите.

В интервюто авторът говори и за влиянието на Пиерджорджо Пуликси (Piergiorgio Pulixi) върху неговото писане. Касели е научил, че писането изисква ангажираност и методичност, а планирането на времето за писане е от съществено значение. Той също така акцентира на важността на изграждането на персонажите, като подчертава, че познаването на психологията им е от ключово значение, особено в жанра на ноар.

Разговорът преминава и към професионалните отношения на Фосати с колегите му, особено с Луиджи Фуско (Luigi Fusco) и Донато Ноле (Donato Nole). Фуско е неговият ментор, който му е помогнал да развие интуицията си и да стане по-добър полицай, докато Ноле е един от малкото, на които Фосати се доверява, въпреки различията в техните характери. Загубата на близки хора обаче е оставила дълбоки следи в душата на Фосати, което го кара да се затвори в себе си.

Касели споделя, че Фосати е движен от силно желание за справедливост, което понякога го тласка към границата на закона и дори отвъд него. Той се бори с вътрешните си демони и осъзнава, че единствената, която може да му помогне, е дъщеря му Джулия. Въпреки че в момента работи по нов проект, авторът не смята да се разделя окончателно с Фосати, тъй като вярва, че героят има още много да разкаже.